5 Февруари 2012, 23:51
 |
Разгледай списанието онлайн |
 |
Разгледай архива със старите броеве. |
<< Статия от РОЛПЛАСТ ЕООД
Когато възможността срещне опита...
Интервю на Ани ДАМЯНОВА
В коледния брой на „Клуб 1към1” този път ще ви срещна с един човек, когото повечето от вас познават основно от марката „Ролпласт”, защото той е нейният създател. Много ме изненада с отговорите си Светлин Николчев, тъй като не очаквах такава искреност. Обикновено хората отговарят по един начин на моите въпроси, с идеята да се харесат някому, а всъщност мислят по съвсем различен. Той обаче май е разбрал, че от такива постановки няма смисъл. Беше малко болен, разказа, че на крак изкарва настинката, но сега е „време работно”. Разговорът ни мина много лежерно и приятно и за първи път видях един доказал се бизнесмен, който не се прави нито на Супермен, нито на Доналд Тръмп. Знае какво е и загуба, и победа, успял е да отсее просото от плявата и аз също толкова искрено му стискам палци да построи производствения си комплекс в Костинброд.
Кога е създадена фирма „Ролпласт”?
През 2000 г. е създадена и името идва от ролетна пластмаса. Тогава основната ни дейност беше ролетни щори. След това дейността се разшири в областта на всякакви вътрешни щори, мрежи против насекоми, гаражни врати. От 2002 г. започнахме да произвеждаме PVC и алуминиеви прозорци и в момента тази част е 75% от основния бизнес.
А как реши да направиш собствена фирма?
Докато бях студент в УНСС през 1996 г., в края на следването си, преди да вляза в казармата, монтирах външни ролетни щори. Една година по-късно, като се уволних от казармата, започнах работа, но заплащането беше ниско и аз отново се върнах към бизнеса с щорите. Аз съм от Кюстендил и разходите в София за живеене бяха доста високи, а заплатата от 250 лв. не стигаше за нищо. Това ме накара да започна с мой собствен бизнес. В началото аз монтирах щорите, разкроявах, купувах материал.
С колко човека започна?
С двама-трима. След това, преди да започна производството на прозорци, вече бяхме около 30 човека, а сега тук работят 530.
Колко от тях познаваш лично? (Смее се, малко смутено.)
Не мога да се похваля, че познавам всички, освен в случаите, когато са облечени с дрехи с логото на фирмата. Но около 150–200 човека познавам лично и по имена.
А има ли от тях някои, които са от началото с теб?
Да, определено. Даже първият ми работник продължава да е с мен. Ядрото на фирмата, една част от мениджърите, те са още от 2000–2001 година.
Кога ти е било най-трудно?
Най-трудно ми беше съвсем в началото. Трябваше да намеря нишата и да се позиционирам. За първата година оборотът ми беше 70 хиляди лева. Сега тези пари ги изкарвам за няколко часа. Следващите години се научих да управлявам хора и май това се оказа още по-трудно. До момента, в който бяхме 25 човека, аз бях един от тях, но после разбрах, че трябват други методи и друг начин на работа.
Тази година „Ролпласт” откри фабрика в Костинброд. Оттук натам какво предстои?
Ние я открихме, но това е само първият етап. Строежът там е разделен на четири етапа. Първият е обработката на стъкла и производство на стъклопакети. Към момента там се намират цехът за алуминиеви прозорци и фасади и цехът за интериорни врати. Вторият етап започва следващата година пролетта. Това ще е производство на дървени трислойно слепени прозорци. Инвестицията за втория етап е над 4 млн. евро. Третият е преместване на тази база (на„Кукуш” 1) в Костибдрод, за да стане един цял затворен комплекс. Земята, която купихме там, е 73 декара, а смятаме да построим 43 декара РЗП, а общата инвестиция е над 30 млн. евро.
А за тази база тук имаш ли някакви палнове?
Тук в съседство до нас имаше подготвен план за строеж на бизнес парк. Така дойде и идеята за новата фабрика, защото тук имам 12 дка собствена земя и мислех да се приобщя към този парк, но към момента всичко това е замразено.
„Ролпласт” беше ориентирана към краен потребител, сега разширявате дейността и сте обърнати и към инвеститори. Темповете в строителния бранш обаче не са същите. Имате ли стратегия?
Да, до момента беше така и бяхме насочени основно към пазра на дребно – най-вече монтаж и реновация в София с наши монтажни групи, а в страната с франчайзинг партньори, дитрибутури и складове. Процентът на работата ни със строителни фирми беше не по-голям от 10%. За тази година мога да се похваля с 15% и идеята ни е да увеличим присъствието си на този пазар. Ще се опитаме да провеждаме повече срещи с архитекти в цялата страна и да ги убедим в нашия професионализъм и качествена продукция. Безпорно е, че новото строителство другата година доста ще намалее. Почти няма нови изкопи. И аз не знам какво точно ще стане в тази ниша, но по принцип съм оптимист. Банките би трябвало да започнат да отпускат пари. Тази ситуация не може да продължи вечно. Мисля, че от пролетта или лятото ще започне пак да се строи, естествено, не със същите темпове. Пазарът за нас, за производителите на врати и прозорци, ще е доста труден, особено първите шест месеца на следващата година, защото ние затворихме почти всичко тази година.
Стремите ли се към пазари извън България?
Със сигурност за нас пазарът в България е вече малък и трябва да търсим варианти в чужбина. Даже тази година отворихме склад в Скопие. Имаме доста добър партньор в Ниш. Целта ни е другата година да се позиционираме и в Белград, ще участаме и в тяхното изложение. Имам идеи да се появим с щанд и на FensterBau, и в Солун също. Сега правим един доста голям износ за Швейцария. Износът като процент се засилва, но все още е малък. Ако в близките 1–2 години стигнем до 15% износ, за мен това ще е много добър показател. Смятам, че това би ни помогнало много, особено сега.
Какво е поведението ти по време на преговори?
Обичам да изслушвам и първо да чуя отсрещната страна. Да разбера нейните искания и да усетя на какво държи най-много. Бих казал, че съм доста толерантен. Сравнително лесно се съгласявам на някои условия и после, разбира се, го отчитам като грешка. Но човек се учи от опита си.
Кое качество търсиш, когато наемаш мениджъри?
Целта ми е хората да растат в рамките на фирмата. Над 50% от мениджърите в момента са започнали работа в Ролпласт на по-ниски нива. Безспорно има позиции, за които не можеш да създадеш кадри във фирмата. Тези хора се взимат от пазара. Техният опит и навици са придобити извън „Ролпласт”. Това са позиции като мениджър „Човешки ресурси”, мениджър „Реклама”, продуктовият специалист за интериорните врати също. В тази посока качествата, които търся, когато наемам някого извън „Ролпласт”, са комуникативност и добро поведение с клиентите. Опитът му в предишните компании също е важен. А тези, които израстват в „Ролпласт”, са се доказали във времето. Тук един човек го оценявам на база на това как се справя със задачите, които съм му поставил. Тогава му давам шанс да расте от една позиция на друга. Има, разбира се, и мениджъри, които след време се връщат на старата си позиция, защото не успяват да се справят с по-големите отговорности.
Като те слушам, май поемането на отговорност е най-важното качество?
Да, отговорността и ангажиментът. Да може да оцени, че вече става ръководен кадър и да поеме функцията на ръководител, а не на изпълнител.
Коя е твоята страст?
От една година може да се каже, че отново е работата ми. Позволявам си на всеки два месеца да ходя за по десетина дни на почивка. Обичам и да пътувам много. Тази година например ходих в Атон, в Черна гора, в Сърбия, септември бях на ветроходна яхта в Хърватия. Опитвам се да съчетавам работата си с активна почивка. Сега се подготвяме за почивните дни около Коледа.
Пренареждаш страстите си, общо взето.
Може да се каже, защото преди година и половина се бях отдал повече на такива удоволствия. (Смеем се с малко тъга, защото преди година на всички ни беше 
по-лесно. Сега като че ли спазваме с пълна сила поговорката „Залудо работи, залудо не стой”.)
по-лесно. Сега като че ли спазваме с пълна сила поговорката „Залудо работи, залудо не стой”.)Как вземаш решения? Трябва ли ти много време, или си спонтанен?
Може да се каже, че съм спонтанен. За по-важните неща, разбира се, ми трябва повече време. Понякога се допитвам до различни хора за съвет или за консултация. Стратегическите решения обаче изискват първо узряване на идеята, след което се мисли за реализацията, начина, сроковете и т.н. Но ежедневните решения ги взимам много бързо.
А има ли решения, за които после си съжалявал?
Да. През 2001 година бях купил първата ми екструдерна линия за производство на PVC ролетни щори. В един момент тя бълваше само брак. В рамките на един-два месеца всичко, което произведохме и монтирахме, се оказа с много лошо качество. След това го демонтирахме и съжалих, че съм взел погрешно решение, а именно този тип екструдерно производство. С него не можех да поддържам високо качество и се отказах. Загубите бяха за над 100 хиляди лева. За този период това бяха много пари. Сега за проекта в Костинброд се надявам да не съжалявам, защото в тази криза осъществяването му се забавя с поне три години и не знам какво ще се случи след това.
Как понасяш загубата? Ясно е, че победата ти се отрзява много добре, но загубата...
Има моменти, когато нещо дребно може да ме ядоса много повече, отколкото някаква голяма загуба. Вече съм свикнал на тези години и съм си изградил защитна стена. Когато се случват неудачи, просто ги възприемам като даденост. Опитвам се да потърся, ако е нещо свързано с фирмата, корена на проблема и да си изведа поуки. Но загубите никога не отиват в посока самообвинение. Човек не може винаги да печели.
Работата ли е най-важното нещо за теб?
Не, семейството ми е най-важното.
А те подкрепят ли те? Оказва се, че напоследък си доста ангажиран с работата си?
Ами... поне не ми пречат. Жена ми не работи във фирмата, има си свой собствен бизнес. Децата ми са малки, на 5 и на 7 години. Мога да кажа, че аз съм един от щастливците, че фирмата не е семейна. Старая се да не пренасям проблемите от „Ролпласт” вкъщи. Обичам да се прибирам у дома, даже сега, когато децата станаха по-големи, са ми и по-интересни и по-забавни.
Строг родител ли си?
По-скоро не. Жена ми е по-строгият родител. Човек се уморява. Не може да държи едно и също поведение и във фирмата, и вкъщи.
А ти какво дете беше?
Мисля, че съм бил добро дете. Кротък не, буен бях, но мога да кажа, че се определям като „расъл в парник”. (Обяснява, че неговото разбиране за парник е – идеални условия за растеж. Коментираме онези години, когато като деца сме имали всичко необходимо и сме живели по-спокойно, и ние, и родителите ни.) Моите родители са успели да ме предпазят от средата около мен. Май че всички деца, които сме живели извън София, сме живели по един същи начин. После научих много неща, които са се случвали в България, а аз дори не съм подозирал за тях.
Какво си мислиш, преди да заспиш?
Нищо не мисля. Нито сънувам, нито бълнувам. (Да ви кажа, замисли се, преди да ми отговори, и не съм много сигурна дали е точно така, ама... нейсе.)
Какво искаш да знаят хората за „Ролпласт”?
Това е фирма, която е близка до клиента. Фирма, която им предлага много добро качесто и е техен партньор. Иска ми се, когато отново имат нужда от прозорци, щори, мрежи против насекоми или гаражни врати, да се сещат за „Ролпласт”.
Статии
