5 Февруари 2012, 23:52


Разгледай списанието онлайн

Разгледай архива със старите броеве.
Find us on Facebook







 


<< Статия от МЕТЕКНО БЪЛГАРИЯ

Джовани Рици, генерален директор на „Метекно България” АД: Тук сме единствен производител на изолационни панели

   

Интервю на Петя Маркова
 
В един разговор с Джовани Рици, генерален директор на „Метекно България” АД, разкриваме 1към1 възгледите му за бизнеса и нещата от живота. „Метекно” е на българския пазар от 6 години, а от 2006 г. има изграден и модерен завод в Плевен. Присъствието на компанията се разширява непрекъснато, както се увеличават и финансовите измерения от успешното развитие. Успехът никога не идва сам, а винаги е резултат от успешни идеи, мениджмънт, инвестиции и силно управленско присъствие.
 
„Метекно” е с дългогодишен опит в производството на продукти за строителството, разкажете ми повече за компанията.
Групата „Метекно” е световен лидер в производството и продажбата на изолационни панели за строителството. Компанията е създадена преди повече от 50 години, като в началото е малка фирма в Милано, която се е казвала Metallotechnica. Постепенно развива своята дейност в Италия и в резултат от успешното развитие се създали първите пет производствени завода. Освен това компанията налага своето присъствие, като въвежда новаторско решение – първата линия за непрекъснато производство на панели. В наши дни „Метекно” присъства в повече от 34 страни по света, в които има офиси и/или заводи. В Европа например има производства в Италия, България, Германия, Испания и Португалия.
Защо избрахте България и точно Плевен като производствен и логистичен център за обслужване на клиентите на Балканския полуостров?
Като начало искам да направя едно разграничение: „Метекно” е в България, за да покрие целия Балкански полуостров. Не сме тази типична фирма, която отива в някоя източноевропейска страна само защото работната ръка е по-евтина и се стреми да произвежда в дадената страна, а да продава в чужбина. „Метекно” е в България, защото произведената продукция се продава на Балканите. България е избрана като стратегически център, защото тук сме единственият производител на поточна линия, докато в Румъния има много конкуренти. Конкретно Плевен като местоположение на производството беше избран, защото е на еднакво разстояние от София, Букурещ и Белград, а в нашите продукти цената на транспорта много влияе върху крайната цена. Освен това е обичайно икономическата дейност в съответните държави да става в столиците и равното отстояние до Плевен го прави стратегическа точка.
С какво вашите продукти са по-добри от останалите?
Сандвич-панелите на „Метекно” са произведени от профилирани и поцинковани стоманени листове с предпазно полиестерно покритие. Освен това имат изолационна сърцевина. Панелите се предлагат в различни цветове, а размерите съответстват на поръчани конкретни параметри от страна на клиента. Използването им дава изключителното предимство на строителните процеси да не зависят от метеорологичните условия, а самата себестойност на строителството намалява.
С какво образование сте и откога работите за Метекно?
Започнах работа в „Метекно” през 2005 г. Преди това работех в друга, конкурентна на „Метекно” италианска фирма. Трябва да кажа, че винаги съм искал да работя в чужбина и точно „Метекно” ми даде тази възможност. Имайте предвид, че за три години и половина работих в Испания, Китай, а сега съм и в България. По образование съм строителен инженер.
Когато дойдохте в България, какви бяха първите ви впечатления?
Признавам, че за съжаление италианците не познават България. В общите италиански стереотипи България е една не особено развита и бедна държава. Освен това заради изградените стереотипи може да се каже, че като цяло Италия има някакъв страх от бизнес в България. Когато обаче дойдох, открих една наистина прекрасна нация и не го казвам, за да ви правя комплимент. Държавата е чудесна, запазила е до голяма степен природата си, защото инфраструктурата и производството не са успели да я разрушат. В същото време България е пълна с противоречия. Вижда се, че има много малка част от хора, които са изключително богати, а насреща има средно ниво, което е доста по-ниско от богатите, т.е. има огромна разлика между средна класа и богати. Забелязвам също едно погрешно схващане на мъжете, че за да са на висота, трябва да имат определена марка кола. Интересното в България е, че не е достатъчно колата да е скъпа, но е важен и номерът – хубава комбинация от четири еднакви цифри. Генералните директори на „Метекно” ползват „Ауди”. Аз пък си взех „Фиат 500”, но за деловите пътувания съм с „Ауди”.
По отношение на българската икономика мога да правя изводи въз основа на нашата работа. При нас поръчките, които получаваме, се измерват в продадени квадратни метри. За периода от 2007 г. до 2008 г. обемът е намалял в квадратни метри, обаче за сметка на това се е увеличил броя на поръчките. Това означава, че докато преди имаше чуждестранни инвеститори, които строяха големи фабрики и други големи обекти, то вече през 2008 г. се разбира, че българите са тези, които започват да инвестират в своята държава. Затова сега се строят по-малки структури, но са повече като брой.
Зад вас има карта на България със забити знамена върху нея, какво означават те?
Когато казвам, че сме много добре структурирани в България, причината е, че продажбите тук са директни, а не чрез дистрибутор. Освен това имаме и мрежа от дистрибутори, с които работим много добре. При всички положения пазара трябва да се управлява от самата компания, защото когато се появи конкурент, дистрибуторът може да отиде при него без никакъв проблем. Пловдив е типична зона, в която дистрибуцията се развива много добре. Влиянието на Гърция и Турция там е голямо и има много производители на панели, които продават чрез тези дистрибутори. Знамената на картата обозначават дистрибуторите из страната.
Доволни ли се от възвръщаемостта на инвестицията в България? Към какъв пазар е насочено основно производството?
Продажбите вървят по-добре и от максималните ни очаквания. Имайте предвид, че миналата 2007 г. имаме оборот от 13,5 милиона евро, а за настоящата 2008 г. предвиждаме 20 милиона евро оборот. Миналата година 55% от продукцията е реализирана в Румъния, 30% – в България, а останалото – в Сърбия, Гърция, Македония. Тази година има ръст в местните реализации – 50% от продажбите са в България.
Притеснява ли ви световната финансова кризи за прогнозите следващата година?
Естествено, че има малко притеснение, но в същото време имаме късмета да сме на Балканския полуостров, а тук икономика е реална производствена, а не икономика на финансовия пазар. Това дава известна гаранция, че нещата ще продължат да се развиват добре. Според мен рисковете за финансова спекулация в България са много малки. Имайте предвид, че „Метекно България” има кредитни линии от банки, имахме и заеми – краткосрочни и дългосрочни – при наистина много интересни условия. Те съответно бяха отпуснати преди настоящата ситуация. Но до момента нищо от кредитните линии не отрязано.
Работили сте в Испания и Китай, с какво бихте поставили българските служители пред служителите от останалите националности, с които сте работили?
Когато се говори по-общо и става дума за сравнение, не искам да обиждам никого и не мога да поставя една националност пред друга. За българските реалности обаче трябва да кажа нещо, което ме впечатли изключително. Като взема предвид бизнес опита си тук – клиентите на компанията, както и създадените бизнес връзки, не знам дали е случайност, но шефовете на тези български фирми почти винаги са жени. Не искам да обидя никого, на в същото време съм съвсем искрен. Мъжът в България по отношение на работния процес на всяко ниво е много по-схематичен. На него трябва да му се обясни какво точно трябва да направи, да му се въведат правила и след това той следва тези правила неотклонно. Жената е по-предприемчива, с много по-голяма фантазия.
По отношение на служителите на компанията трябва най-напред да се отбележи, че производството на „Метекно” е тясно специализирано. Всички тук – от оператора до проектантите – извършват работа, която не могат да направят на което и да е друго място. Продаваме технически продукт, свързан със строителство и прецизни технологии. Затова, когато се назначават служители, се прави инвестиция в тях и в обучението им. Преди ефективно да са полезни на фирмата на което и да е ниво, минава известно време и затова когато тези хора бъдат обучени, „Метекно” не иска да ги загуби по никакъв начин. Това е и една от причините всички да се назначават веднага на постоянни трудови договори.
Семеен ли сте?
Да, благодаря. Имам три деца – едно момче и две момичета.
Те с вас ли пътуват обикновено?
В Китай бяхме заедно, защото можете да си представите огромното разстояние до другия край на света. В България, за съжаление, не са с мен, но имам късмет да мога да се прибирам вкъщи всеки уикенд, а през лятото бяха с мен тук през цялото време. Причината да останат в Италия е училището на децата, защото в Плевен няма международно училище.
Какво правите в извънработно време, когато не сте със семейството си?
Ако съм в Плевен, играя тенис. Освен това обичам да ходя на театър и го правя често, харесвам и класическа музика, най-вече Джузепе Верди. Програмата на операта в Плевен обаче не е много богата.
Какви други хобита имате?
В живота си съм правил много неща, едно от тях е да се науча да свиря на цигулка. Освен това обожавам да чета, по-специално италианска литература. Последната книга, която прочетох, се казва „Самотата на простите числа” от Паоло Джордано. Простите числа са 1, 3, 5 и т.н. Тези числа могат да се делят на 1 или на самите себе си. В математиката съществува понятие прости числа близнаци. Това са двойки от прости числа, чиято разлика е две, т.е. са съседни нечетни числа. 1 и 3 например са такава двойка близнаци, защото са разделени от 2. Същото важи за 5 и 7 и прочее. Отбелязвам, че девет не е съвсем просто число. Следващата двойка е 11 и 13, разделена от 12. Като се върви нагоре, простите числа, които са близнаци, намаляват. Книгата е метафора, че съществуват двойки близнаци, чиято съдба е да остават сами. За 2 нощи прочетох 245 страници.
Може ли да се направи аналогия и с човешките съдби?
Да, това е част от идеята. Аз съм абсолютно сигурен, че вече е написано кога ще умра. Фактът, че сега в момента съм тук, не означава, че утре сутрин ще се събудя. Очевидно е, че нашият живот не е в нашите ръце. Да вземем предвид мен например. Очевидно съм направил добра кариера, на 41 години съм и съм делегиран директор на фирма, която тази година прави оборот от 20 милиона. В същото време и един ден в живота си не съм работил, за да правя кариера. Според мен в живота 80% се дължат на късмет и случайност, а останалите 20% се дължат на личните способности. В университета имах колеги, които бяха по-добри от мен. Те обаче тръгнаха по друг път и когато казвам „път”, не го свързвам с това колко евро се печелят на месец, защото съм убеден, че заплатата не е всичко в живота. Измеренията в живота са други, ще дам пример. При дипломирането ми в Италия в самата дипломна работа е обичайно е да се започне с малко въвеждащо изречение като мото. Тогава написах: „Можеш да убиеш една лястовица, но не можеш да убиеш пролетта”.
Какъв стил на обличане предпочитате? Деловият стил задължителен ли е?
Ако не си официално облечен, понякога не правиш толкова добро впечатление. Сега например съм с „Армани”, но сред българските марки открих невероятни неща. С това искам да кажа, че показваш неуважение към клиент, ако си облечен неофициално. В същото време няма гаранция, че ако си облечен добре, си добър ръководител.
Традиционно италианците са фенове на високите скорости и футбола. Кой е вашият отбор и марка автомобил?
Да не забравяме – и фенове на пиците. Много обичам футбола, привърженик съм на „Ювентус”, обаче не съм от феновете, които при загуба на отбора губят съня си. Бях в София за мача България – Италия и трябва да кажа, че беше много скучен. По отношение на колите обичам да развивам високи скорости. В Италия карам „Алфа Ромео 166”. Със сигурност обичам мощните коли, за мен колата е нещо, с което трябва да се придвижвам.
Какво ви хареса от българската кухня?
От българската кухня ми допадна особено кавърмата. Иначе със сигурност светът не може да се обикаля с претенции или носталгия към Италия. Ако си в Китай например трябва да се потопиш в китайската култура и традиции. Що се касае до мен, всички италиански ресторанти в България трябва да затворят, защото последното, което искам да ям тук, са спагети. Все едно да отидете в Неапол и да търсите шопска салата. Трябва да отбележа, че в България, за разлика от Италия, месото е много вкусно.
Пътувате ли много из България?
Ползвам служебното „Ауди” от април, сега е ноември и с тази кола съм направил 40 000 км из България. Бил съм в София, Пловдив, Варна, Русе, Свиленград, Ямбол, основно по работа.
Още в началото казахте, че сте избрали „Метекно”, защото компанията ви е дала възможност да работите и съответно да пътувате в чужбина. Какво ви е харесало най-много при пътуванията ви?
Наистина имах щастието да пътувам доста и не само по работа. На първо място, много харесвам Италия като страна. Смятам, че човек преди всичко трябва да опознае много добре собствената си държава и след това да се насочи към останалия свят. Навярно никога няма да забравя какво ми се случи в Брюксел. На паметника Атомиум има асансьор, който те кара до върха. Единственият начин да стигнеш до горе е само с асансьора. Когато се качих, разбрах, че това е най-бързият асансьор в света – движеше се със страхотната скорост от 5 м/с. Като стигнеш горе, имаш чувството, че асансьорът направо те е изсмукал. И при първото возене догоре нямах никакво желание да слизам обратно.
Има голям спор кои жени са по-красиви – българките или италианките. Какъв е вашият отговор?
Абсолютно и изцяло българската жена печели спора. Освен това чух да се говори, че Плевен е известен с хубавите си жени и го потвърждавам. Намирам, че българките имат много красиви тела. Ясно е, че има много красиви жени както в България, така и в Италия, но погледнато като общо впечатление, българките са много по-красиви. Предполагам, че заради смесването на гените в България, разнообразието от типове красоти е толкова голямо. Иначе италианките и българките са много различни. Българките са малко затворени, докато италианките са по-слънчеви и усмихнати. Не е най-показателният пример, но искам да споделя, че обикновено в България вечерям в ресторант. И сервитьорките рядко се усмихват. Един от критериите за оценка на ресторант в Италия е и нивото на обслужване и посрещане, което заведението дава. А тук понякога ми се струва, че ми правят услуга, като ми сервират вечерята.
Каква е личната ви философия за живота?
Моята житейска философия е следната: да съм готов винаги и да не се задоволявам с това, което съм постигнал до момента. Всяка сутрин се поглеждам в огледалото и мога да кажа, че го правя спокойно, защото не съм бил корумпиран и никой не е успял да ме подкупи. Денят, в който някой започне да прави компромиси, вече не е свободен човек. Не бих направил компромис в името на успеха. Бих направил само едно изключение и то е по отношение на съпругата ми.
Животът е...?
Животът е даден, за да не се губи време, защото е много кратък.