Ради: Аз основно се занимавам с инвестиционните ни проекти. Длъжността ми е мениджър „Инвестиционни проекти” и в частност маркетинг и PR за това направление, а в същото време съм и управител на консултантската ни фирма „Брис кънсалтинг енд сървисис”.  

Любо: Аз съм финансов мениджър към Дирекция „Корпоративни финанси” на „Галчев Холдинг” и успоредно с това участвам в управлението на търговското ни дружество „Джи Ар Ел Трейдинг” .

Любо: Това е дирекцията, която се занимава с финансовите въпроси на всички компании в холдинга. От счетоводството и оперативния контрол на дружествата през управление на парични потоци и бизнес  оценка до стратегическо планиране на бизнес и определяне на рентабилността му, взаимоотношенията с банковите институции, с инвеститори, с партньори.

Ани: Много сериозно ми звучи това за твоятавъзраст (той е на 23 години). Колко човека са

Любо: Около 10 човека сме.

Ради: При мен дейностите са малко по-различни. Аз се занимавам и с нашите инвестиции в Югозападна България и ръководството на двата туристически проекта там.

Ради: Летвата, която е поставена от нашия бащав „Галчев инженеринг груп”, е твърде висока и има определени очаквания към нас, които правят нещата малко по-трудни. Това обаче не ни пречи, а по-скоро ни помага и ние да даваме максималното от себе си и ако е възможно, да я надскочим.

(Усмихва се по детски, а отговорът й звучи толковазадължаващо! По всичко обаче личи, че тя многодобре осъзнава отговорността, която поема, казвайки това).

Любо: Определено го има и другия аспект – момента на подценяване. Когато аз общувам с хора, които са на по-високи позиции в други компании, възрастта ми е фактор, който не е в моя полза. Хората си казват: Този е син на Галчев и затова е на такава позиция”.

Любо: Действа ми изключително позитивно. Когато усетя, че събеседникът ми има подобни съмнения, се  амбицирам да му докажа точно обратното и това не ми пречи, а само ми помага. В компанията не мога да кажа, че има странно отношение към нас, по-скоро има респект към семейството ми. Но и ние, мисля, се държим достатъчно приятелски и скъсяваме дистанцията, доколкото е възможно.

Ради: Ние работим повече като екип с тях, отколкото като ръководители.

Ради: Аз учих в Чикаго и имам бакалавърска степен по „Финанси” и „Маркетинг”. Пет години бях там, след което се върнах.

Любо: Аз завърших в Германия, Американския университет – „Международен и стратегически мениджър и корпоративни финанси”.

Ради: За мен американското образование е едно от най-добрите в света. Практиката, а не теорията е нещото, на което се поставя акцент. Там се научих да ценя практиката и наученото от нея.

Ради: Да. Специално в маркетинга, тъй като аз се занимавам повече с това. Посещавах много практически обучения, в които се разглеждаха реални казуси от практиката на водещи компании в Съединените щати. Всеки студент получаваше отговор за ефективността на своите предложения за стратегия директно именно от тези компании.

Ради: Първата причина е семейството ми. Аз не мога да живея на хиляди километри от тях и да ги виждам един-два пъти в годината. Другата причина е, че в България са доста интересни времената и в тях можеш да се развиеш професионално много добре.

Любо: Аз избрах да отида в Германия, защото исках да бъда малко по-самостоятелен. Много съм доволен от обучението си там. Работих с много хора от различни култури. Това ми даде много в посока

на това да успявам да ценя и да усещам разликите в хората. Другото нещо е работата в екип. Това е основното в западния модел на работа. Ако успеем да направим това и тук, в България, ще постигнем много като продуктивност.

Ради: Аз от четири години, а той от две.

Ради: Ами, май че става все по-трудно поради финансовата и икономическа криза в момента, а и поради натовареността. Колкото повече навлизаш в професията, толкова повече ангажименти поемаш и повече отговорности, разбира се. Но мисля, че най-трудното е управлението на хората. Аз работя с доста хора в момента, от различни нива. Много е трудно да съчетаеш личния и професионалния интерес на един човек. Да го мотивираш така, че професионално да направи това, което аз искам и очаквам.

Ради: Трудно ми е, защото пък и нямам толкова опит и понякога греша.

Ради: Напротив.

Ради: Не е до изисквания към нас, а до това да си част от решението на ежедневните им проблеми, да си достатъчно отзивчив към всичко, което ги притеснява. Да намериш подход към всеки човек. Ето това е трудното. А иначе пазарът е достатъчно наситен и там.

Любо: Аз участвам в процеси, които засягат вземане на изключително важни решения за финансирането на компанията. Имало е ситуации, в които е трябвало сам да взимам решения. Това ми е тежаломного, защото съм се чувствал недотам компетентен на този етап от професионалната ми кариера,но съм го правил.

Ради: Бих казала, че към нас е винаги много критичен. Той разбира, че ние ще грешим, но ни казва, че  това трябва да е все по-малко и по-малко. И все по-често да вземаме правилните решения. По принцип той е снизходителен човек, но към нас е по-скоро критичен.

Любо: Ние сме част от реалната икономика и зависим от инвеститорите в сектора. Когато има спад наобемите в пазара, обикновено големите компании са тези, които първи усещат финансовите трусове и поемат удара. В инвестиционната ни дейност определено има доста въпросителни. Имаме проекти, които искаме започнем следващите години и някои от тях развиваме. Но начинът, по който световната икономика се развива, ни кара да бъдем по-внимателни. Правим максимална оптимизация на разходите.

Любо: Към текущите ни проекти в строителството няма спрян.

Любо: Ами ние имаме различни такива. Ради: Това е една идея на баща ми, в чиято реализация участвам – жилищната сграда в „Люлин”, която е за служители на компанията. Тази сграда е почти готова. Също  така много обичам SPA център „Хармония” и х-л „Вароша” в Благоевград. Любо: Моят любим проект е  резиденция „Ботаника”. Харесвам го, защото клиентът получава много повече от едно жилище, има и  добавена стойност – собствена висококачествено изпълнена инфраструктура, уникалната за страната  услуга Concierge services, има дори малка пречиствателна станция. Модерният комплекс от затворен тип  не може без детска градина, рекреативен център и ресторант, ние предлагаме и тях. Започнахме да   облагородяваме и едно дере, което е от едната страна на целия проект. Там хората ще могат да ходят на пикник или на разходка. Но най-хубавото нещо е, че е до Ботаническата градина. В сегмента на  недвижимите имоти локацията е основен компонент.

Ради: Аз вечер по-рано от осем часа не се прибирам. Понякога работим и повече. В събота и неделя съм в Благоевград, за да се занимая с нещата ми там. Засега успявам, защото професионалната ми реализация е цел номер едно.

Ради: Ами има, но успявам да балансирам засега.

Любо: Приблизително същото е, да, но тя работи повече от мен. Аз обаче мислено съм винаги на работа.  Дори когато съм на почивка, пак мисля за работа. Това е по-скоро дефект.

Ради: Аз не мога да направя разграничение между бизнес с мъже и бизнес с жени. Според мен въпросът  стои в това да намериш общ език и общ интерес.

Ради: Бих казала, спортно елегантен. Не съм човек, който ходи всеки ден с бели ризи и черни костюми на  работа.

Ради: Да.

Ради: Да, и обикновено ми се карат за това, но като бързам винаги, как да не карам бързо.

Ради: Малко ме изненадваш с този въпрос. Незабравими за мен са моментите, когато започваш да усещаш, че хората от другата страна те възприемат като личност и като професионалист. Реализацията на един проект, който те проявява като такъв.

(Последва дълго мълчание и аз си помислих, че няма такива, но май и не сгреших много.)

Ради: В по-личен план... Незабравими моменти са ми срещите с чуждите култури. Аз много обичам да пътувам, да разглеждам. В Чикаго живеех с хора от различни националности и религии. Незабравим момент е тогава, когато се научиш да толерираш всичко около теб и да уважаваш другите.

Любо: Всеки човек, който иска да успее, трябва да бъде амбициозен и постоянен. Мисля, че  постоянството е най-важното качество. Амбицията сама по себе си не е достатъчна.

Любо: В личен аспект семейството ми да е живо и здраво. В професионален, компанията ни да се справи с трудния период на кризата.

Любо: Да. Лесно се доверявам.

Любо: Да. Доста пъти.

Любо: Смирено. (Този отговор доста ме изненада, защото смирението на тези години е доста трудно упражнение.) Знам, че това е част от живота. Не мога да очаквам от всеки човек да бъде такъв, какъвто съм аз. Но аз пък винаги съм себе си. Не съм настроен агресивно в такива моменти. Да си смирен е по-трудно. Не казвам, че всеки път го постигам, но се старая в тази посока. (Харесвам простичките отговори, те винаги са истински.)

Ради: Добро за мен е да бъдеш честен. Това, което даваш, да го получаваш, и обратно. (Мисля, че тук

Ради говори за даване и получаване на чувства.) Да бъдеш заобиколен от щастливо семейство. Да живееш нормален живот – не прекалено охолен и не прекалено беден.

Любо: Аз не бих могъл да кажа нещо по-различно. Интересувам се много от политика и мисля, че този

въпрос е за политиците. Да се опитат да потърсят доброто в себе си. Мога да дефинирам доброто като

качеството у човека, което поставя нуждите на обществото над своите лични. Добротата не може да се изразява само към най-близките и семейството. Добротата е да можеш да подадеш ръка на непознат в труден момент или пък да му дадеш пример. Това също е добро.