12 Март 2010, 08:38
Ще настъпи сериозен проблем за българската банкова система, ако кризата продължи дълго и фирмите не могат да обслужват масово кредитите си
Дорчо Илчев е изпълнителен директор на „Алианц Банк България” АД. На този пост е от година и половина, а преди това седем години и половина е бил изпълнителен директор на ТБ „Юнионбанк”, понастоящем „МКБ Юнионбанк”. И тъй като си е друго да „черпиш вода от извора”, се обърнах към него за експертно мнение относно вихрещата се финансова криза и как тя рефлектира върху банковата система у нас, противоречивите становища за възможностите за кредитиране, несъбраните вземания и фирмената задлъжнялост.
Как се отразява световната финансова криза на банките в България?
Кризата се отразява основно отрезвяващо – както на банките, така и на реалния бизнес. Животът показва, че да правиш бизнес, да печелиш и да управляваш активите си не е лесна работа – както за отделния човек, така и за фирмите и банките, че дори и за държавите,. Затова и кризата е отрезвяваща – изпариха се положителните очаквания, които мнозина имаха през последните 5–6 години. Те движеха бизнеса напред, наред с увеличението на цените и търгуваните обеми от стоки, суровини и най-вече в недвижими имоти.
Преди настъпването на финансовата криза банките имаха ли предвидени антирискови механизми при отпускането на кредити?
Безспорно всяка банка си правеше собствени вътрешни модели за управление на риска. Кризата обаче е изненада за всички, включително и за банките, и едва ли някой би могъл да каже, че е бил подготвен за нея.
Може ли в такъв случай да се каже, че банките са притеснени?
Като цяло банковата система в България не е притеснена. Факт е обаче, че банките станаха много по-предпазливи. Няма го вече онова надпреварване за кредити и борба за печалби. Сега банковите институции се стремят да съхранят чистотата на портфейлите, да запазят депозитите и депозитната база. Това са и основните движещи механизми на банковия бизнес в момента. Разбира се, наблюдава се влошаване на портфейла – както при физическите лица, така и при фирмите, още повече че част от хората загубиха работата си, а фирмите загубиха част от поръчките и оборота си. Има и доста неразплатени сметки и голяма междуфирмена задлъжнялост, което влияе отрицателно.
Имате ли данни колко е междуфирмената задлъжнялост?
Никой не може да каже с точност, защото реална статистика по този показател на практика няма. Данни могат да се вземат единствено от балансите на компаниите, но и там цифрите са условни, защото за да се отрази сума в баланса, тя трябва да се отчете като приход, а това означава, че този който има да взема пари, трябва и да им плати и ДДС-то, тоест плащаш ДДС без реално да си получил приход.
Освен с предпазливост как се защитават банките в условия на криза? Държавата помага ли по някакъв начин?
Банките са частни институции и държавата не осигурява никакви гаранции. Въпреки това банковият бизнес е може би най-силно регулираната дейност не само в България, но и в целия свят, защото се работи с парите на хората. Фалитът на една банка би могъл да доведе до сериозни социални сътресения и затова и регулациите са много сериозни. Най-добрата защита на самите банки е най-вече консервативното поведение и преоценката на планове, разчети, разходи, както и на индустрии, в които преди това се е инвестирало.
Коя е най-рисковата индустрия в момента?
Това са тези отрасли и индустрии, които са силно засегнати от финансовата криза. На първо място това е секторът на недвижимите имоти и най вече на ваканционните имоти. На второ място, макар че не ги подреждам по приоритет или големина, е транспортният сектор. Превозът на стоки, товари и хора намаля драстично, цените също паднаха чувствително заради голямата конкуренция. Освен това поради търсенето на дестинации с по-евтина работна ръка има и много сериозен спад на конфекцията. Това са най-опасните отрасли, които, общо взето, банките в момента избягват.
А „Алианц Банк България” продължава ли да отпуска кредити за бизнеса?
По принцип цялата банкова система е намалила рязко обемите на отпусканите кредити. И основната причина за това не е страхът от определени отрасли или страхът от поемане на рискове. В крайна сметка, на банките работата им е да преценяват и поемат рискове. Основната причина е в липсата на ресурс. Има доста сериозни диспропорции в българската банкова система от края на миналата година и в настоящия момент. Близо една трета от кредитния ресурс са пари, които бяха внесени отвън в банковата ни система под различна форма. Средствата дойдоха основно от банките майки и от някои дългови инструменти, които банките майки издаваха, най-вече облигации и с по-дълги матуритети. След настъпването на световната финансова криза този източник за увеличаване на ресурса на банковата система практически не съществува. Тъкмо напротив, той е с отрицателен знак, защото настъпват падежите на вече договорените и изразходвани кредитни линии или на договорени облигационни емисии, които в добрите времена се заменяха с нови, без реално да се погасяват. Сега обаче тези пари просто трябва да се върнат.
И откъде тогава идват парите?
От погасяване на кредити и от събиране на пари от населението и от фирмите. И тъй като парите на населението и фирмите общо не се увеличават, т.е. вътрешната депозитна база за страната е сравнително постоянна, натискът върху депозантите е много голям и затова сме свидетели на такива безумно високи лихви по депозитите. В краткосрочен план трябва да се отбележи, че българската банкова система няма източници на нарастване.
Защото външните банки майки не подават финансиране ли?
Именно. От една страна, те самите имат ликвидни проблеми, а от друга – има договорени срокове и падежи, които трябва да бъдат спазени.
И все пак кредити продължават да се отпускат...?
Кредити се отпускат единствено в рамките на погашенията. За съжаление част от договорените погашения не се случват, защото кризата се отразява на нашите клиенти. Ние разбираме техните проблеми. Затова всички банки са склонни и разсрочват при необходимост договорените погашения. Единствената ни цел е кредитите да бъдат обслужвани, защото да убиваш длъжника си няма никакъв смисъл. Стремим се да разберем длъжниците и ако имат потенциал да обслужват задължението си, да направим временни отстъпки. Това е причината за по-слабото кредитиране – излизат пари извън банките, вътрешните ресурси не се увеличават и просто няма източник за отпускане на нови кредити.
Освен че банките станаха по-консервативни, какво друго се промени в условията за кредитиране? Искате ли повече обезпечения?
Да, търсят се повече обезпечения, основно защото оценката им падна драстично, особено в областта на недвижимите имоти. Същото важи и за ликвидността на обезпеченията, тъй като при липса на нормално банково финансиране пазарът на практика няма ликвидност и на каквито и цени да се продава обезпечението, сделки на практика почти няма.
Видях, че „Алианц Банк” има няколко нови кредитни продукта. Разкажете за тях.
Да, имаме нови идеи, въпреки кризата никой не е спрял и всички банки се опитват да правят по-интересни продукти. При депозитите на физически лица даваме по-високи преференции, защото те са повече на брой, но по-малки като размер, и тази диверсификация прави депозитната база устойчива. Ако даваме прекалено високи депозитни лихви на юридически лица, ще правим само големи разходи, без да имаме особени ефекти, защото фирмите управляват много точно парите си. Докато с физическите лица, ако се събере оптималният брой депозанти и дори при следващо сваляне на лихвата от промоциите и връщането на по-нормален пазар, отливът няма да е на 100%.
А за юридически лица какво предлагате?
Обикновено ако сумите са по-големи, минаваме на пряко договаряне в зависимост от сроковете и сумите.
Разбирам, че банката проявява гъвкавост, с какво още се съобразявате при отпускане на кредити?
Най-вече се гледа дали паричните потоци на фирмата са устойчиви в периоди на криза и доколко прогнозата за тях е устойчива. Преди година например банките бяха склонни да дават кредит само срещу обезпечение, без да изследват достатъчно задълбочено паричния поток, който генерира бизнеса, и доколко той е устойчив, като се разсъждаваше в условията на растящ пазар. Сега, при липса на реален пазар на обезпеченията и при вероятността дори да имаш добри доходи като фирма, утре да ги загубиш поради намаляване на поръчките, критериите на банката са по-различни. Сега обезпечението не играе основна роля, за разлика от приоритети като устойчивостта на паричните потоци и доколко дейността е печеливша, доколко договорите са устойчиви, има ли опасност клиентите да откажат поръчки и т.н.
Ако някой кредит стане несъбираем, как постъпвате?
Има си процедура по Гражданския процесуален кодекс, снабдяваме се с изпълнителен лист, опитваме се да продаваме през съдия-изпълнител. През последните 2–3 години законодателството доста улесни тази процедура. И ако има кой да купи, продаваме, за да възстановим вземанията.
Какъв съвет бихте дали към кредитоискателите?
Да вземат кредит само ако са абсолютно сигурни, че могат да го обслужват. (Отбелязвам си, че всички тръгват с тази нагласа към търсене на кредитиране.) Да преценят по-консервативно очакванията си за бъдещето и за собствените си доходи, защото в ситуация на висящ кредит няма много амортисьори както за гражданите, така и за юридически лица. Ако един човек си загуби работата например, вероятността веднага да си намери друга със същото заплащане, не е толкова голяма, както беше преди година. Случващото се в момента няма аналог в историята и никой не може да прогнозира накъде и как ще се развие.
Кога все пак очаквате да се нормализира пазарът?
Каквато и прогноза да се даде, няма да е реална. А дори да излезе вярна, ще е случайно. Има специалисти анализатори и теоретици, които също не могат да сложат определен краен срок на кризата. Използват се способи за създаване на потребление и инвестиции от държавите, спасяване на банки и компании, както е в САЩ и Европа. В България за радост подобно нещо не се налага.
А в България държавата би ли могла да спаси банките, ако се наложи?
Най-вероятно би могла, но съм оптимист, че едва ли ще се наложи, защото българската банкова система не беше достатъчно развита и не сме потърпевши от т.нар. токсични активи. Ще настъпи сериозен проблем за българската банкова система, ако кризата продължи дълго и фирмите не могат да обслужват масово кредитите си.
В момента валутният борд ограничава Българската народна банка да бъде кредитор на търговските банки. В този смисъл централната банка не може да вкара ликвидност, т.е. пари в банковата система. Това означава, че лихвите по депозитите ще са високи, а оттам и лихвите по кредитите. Отделно от това кредитният ресурс на банките е силно ограничен. Пак заради валутния борд правителството няма право да напечата пари.
Може ли да падне валутният борд?
Би било самоубийство за България. Само една държава е излизала от валутен борд по собствено желание – Аржентина, и е било страшно.
Как ще излезем от ситуацията тогава?
В момента се използват различни механизми за вливане на ресурс в системата. Чрез Българската банка за развитие например правителството вкара малко пари – 500 млн. лева. На фона на 60 млрд. кредитен портфейл обаче това е почти нищо. Ако световната банкова система заработи, тогава банките отново ще започнат да се финансират отвън. И така ще започнат да увеличават портфейлите си. „Алианц Банк” води преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, откъдето имаме две кредитни линии, преговаряме и с Европейската инвестиционна банка. Непрекъснато се търсят източници за привличане на ресурс, въпросът е кога това се случва и дали е достатъчно. Ако трябва да отговорим с няколко думи: когато животът тръгне в нормалните си релси, тогава нещата ще започнат да се случват отново.
