7 Февруари 2012, 21:34
Интервю Ани ДАМЯНОВА
Сигурно повечето от вас познават арх. Таня Дикова и дори да няма снимка тук, в съзнанието на тези, които са я виждали, веднага ще се появи нейното излъчване, усмивката, присъствието й. Красивата й черна коса и леко дрезгавият тембър няма как да останат незабелязани. Има нещо магнетично, което не позволява срещата с Таня да се забрави. Откритият й и ведър характер в комбинация с качествата й на професионалист са абсолютна гаранция за успех. И тя много добре го осъзнава, защото за нея най-важният фактор е човекът. Съпруга е на арх. Калин Диков и има две прекрасни деца – Иво и Ирен. В разговора ни преминаваме през какви ли не теми, от чисто професионални към доста лични. (Оказа се даже, че със сина ми са родени на една и съща дата – 29 юни. Нали се сещате колко съм субективна вече?!) За момент си помислих, че се интервюираме взаимно. Емоционалността на изказа й не може да те остави равнодушен слушател. Изключително позитивна и оптимистично настроена към всичко, Таня е като генератор. Тя може да те накара да повярваш, че Дядо Коледа съществува, и не само това. Тя ще ти създаде усещането, че чудото, което много от нас очакват, вече се е случило, просто трябва да го видим.
Сега Таня е собственик на „Хай Арт” – агенция за архитектура, проектиране, дизайн и интериорни решения, и вече 14 години доказва своя опит и умения.
Къде работеше, преди да създадеш „Хай Арт”?
Работех на държавна работа в КНИПИТУГА. Сега е Национален център за териториално развитие. Бях стипендиант там още по време на следването си. Впоследствие арх. Петър Диков е изпълнителен директор там.
По това време с Калин имахте ли отношения? Ти познаваше ли арх. Петър Диков?
С Калин да, а по-късно разбрах, че брат му е директор в КНИПИТУГА
Как приемаха тогава младите кадри?
Всички започвахме на равни начала, тогава имахме еднаква заплата – 175 лв., и всеки се развиваше според работата, която му даваха.
Ти с какво се занимаваше там?
Работих по градоустройствени решения. С това съм започнала. Дипломирала съм се в катедра „Градоустройство”.
А с Калин къде се запознахте?
Във ВИАС. Той беше в пети курс, аз в първи. Това беше среща между завършващите „батковци” и първокурсниците. Ние с моята приятелка арх. Даниела Генова участвахме в организирането на програмата и разбира се, след официалната част имаше и танци. Той ме покани и танцувахме един прекрасен рок, който се запомни във времето. По-интересното е, че до този момент не бяхме танцували заедно, а така добре ни се получи, сякаш цял живот сме го правили. Попитах го какъв е той тук, а той ми каза, че бил от поддръжката и отговарял за парното. Много се учудих, защото не разбирах какво пък отношение има парнаджията към нашата студентска среща и до края на вечерта не му обръщах никакво внимание. На следващия ден един друг колега, също дипломант, ме покани да видя какво работят по дипломните си проекти. Там виждам въпросния парнаджия, заобиколен от двайсетина души и нещо им обяснява. Отново съм изненадана и не разбирам защо той е там. Оказва се, че е отличникът на курса. (Замисля се за момент, като че ли се върна там... и продължи.) С много финес успя да ме заинтригува и да ме завладее Калин. Може да се каже, че той е първата ми връзка в живота. От деветнайсетгодишна съм с него. В трети курс се оженихме и на следващата година се роди Иво, когото аз почти отгледах във ВИАС. Той също учи архитектура и сега е в четвърти курс. Дъщеря ми учи интериорен дизайн в Милано. Всички сме в бранша. Отскоро синът ми Иво и Благовест Аргиров имат агенция за недвижими имоти.
Сега е много трудно, особено при недвижимите имоти. Как ще се справят?
Трудно е, но трябва да се работи и да се мисли глобално. Нещата ще се оправят. (Така го каза, без никаква сянка на съмнение. Все едно от утре криза няма!) В нашата фамилия всички сме оптимисти. А пък аз съм непоправим оптимист.
Защо решихте да не работите заедно с Калин?
В началото се допитвах до него, но не сме работили. Разбрахме се, че с работата спираме до вратата вкъщи. За работа не се говори и смятам, че това е някаква формула за съществуването на нашия брак вече 24 години, и то успешно. Почти винаги сме били на различно мнение с него, когато сме работили по някакъв общ проект. Аз имам изтънчен усет към детайла, докато той мисли по-глобално и би трябвало да се допълваме. Той почти никога не е съгласен с мен в началото, когато имам някакво виждане, различно от неговото. Но очевидно след това го има предвид, защото забелязвам, че омекотява някои неща, доразвива ги и така се получава. Той е по-мащабен, докато аз съм насочена повече към детайла, към създаването на уют, към връзката с човека. Непосредственият контакт с човека ми е много по-близо до душата, затова и работя интериори.
По какви проекти сте работили заедно?
В проектирането на хотели, но това беше съвсем за кратко. По това време аз се занимавах с градоустройство, както ти казах, бях на държавна работа, а той вече имаше свое архитектурно бюро. Направих моята фирма през 1995 г. Още докато учех, исках да специализирам в катедра „Дизайн”. Но така или иначе, отидох в катедра „Градоустройство”, и то малко и под натиска на Калин и бях стипендиант в КНИПИТУГА. Сега съм доволна, защото правя това, което винаги съм искала – да се занимавам с интериорен дизайн. Това беше моята мечта.
Какво е твоето предизвикателство?
Работата ми с хората. Когато работиш интериори, е много важно да си добър психолог, да имаш истински, качествен контакт и диалог с хората. Да създавам уют, да организи
рам пространства, да създавам красота, настроение. Това е моят живот.
рам пространства, да създавам красота, настроение. Това е моят живот.
Разкажи ми как протича работата ти?
До този момент всичко ми се е случвало без много усилия. Имала съм случай на коктейл да дойдат хора и да ми кажат: „Искаме да ви помолим вие да направите нашия дом”. Без предварителна протекция, просто са разбрали, че съм архитект. Мисля, че излъчването също е много важно. Тези хора, с които се запознах на този коктейл, след като им направихме къщата, заминаха за Лондон и не са България, но и досега поддържаме прекрасни отношения. Даже наскоро имах предложение от техни познати за изпълнение на интериор в Лондон. Аз отказах заради сложната организация, но им препоръчахме колеги от Лондон, които също си свършиха добре работата. Винаги съм казвала, че работа има за всички. Важно е да можеш да си я вземеш. Деветдесет процента от нашата работа е маркетинг и мениджмънт. Техническата работа е лесна.
А имала ли си клиент, с когото сте започнали работа, а след това си се отказала?
Да, имала съм. Но не смятам това за недостатък, а напротив. Когато някой започва да ме приема повече като жена, а не като професионалист, прекратявам отношенията. Още от началото контактът между мен и този клиент вървеше трудно. Имахме доста разминавания и ми се наложи да направя компромиси, а аз не обичам да правя компромиси с работата си. Обичам да изслушвам клиентите си. Диалогът между нас е страшно важен, защото така разбирам какво искат те. Било за интериор на къща или за заведение, или за хотел, където хората ще релаксират. Най-важният фактор е човека. Трябва обаче да се създаде нормална среда за работа между нас, за да мога да съм му полезна. Иначе няма смисъл.
Какво ти взе и какво ти даде работата ти?
Не позволявам никой нищо да ми взема, а обичам да давам от себе си. Да ми взема от свободното време – не, от приятелите ми – не, от хобито – също. Но това е, разбира се, въпрос на организация. Организирана съм и винаги намирам време за всичко. Ако имам нещо да свърша днес, докато не го приключа, денят ми не свършва.
А как се справяш в този мъжки бранш?
С организация. За мен това е най-важното. Да можеш да лавираш, за да успяваш да поемаш по-лесно негативите, които се появяват в процеса на работа.
В такъв случай, смяташ ли, че жената е по-добър мениджър от мъжа?
Абсолютно. Жената е по-гъвкава и в решенията, и в разговорите. Жената мениджър е мениджърът на нашето време. Това са тенденциите и това го показва и световното развитие и на политиката, и на бизнеса. За мъжете е ясно. Те са добри мениджъри, но се оказва, че жената е по-устойчива психически, което има голямо значение в бизнеса.
Каква майка си?
По-скоро съм приятелка с децата си. Те са много самостоятелни. В никакъв случай не ги обсебвам и съм против това. Или пък да им създавам усещането за закрила и когато трябва да се вземе решение, да чакат аз да го направя. От малки съм ги оставяла сами да вземат решения, макар и не най-правилните в началото. Мога да им бъда само коректив. Казвам им моето мнение, но те да решават какво да правят. Мразя думата „проблем”, затова използвам „ситуация”. Проблеми няма, има ситуации, от които човек трябва да излезе или да разреши.
А има ли нещо, от което те е страх?
Не. За мен е важно да сме здрави. Нищо друго не може да ме изкара от равновесие. Изживявам чуждите болки като свои. Състрадателна съм.
Ти си много експресивна и емоционална. Кое те успокоява?
Спорта, планината и разходките ми навън. Когато съм сред природата, се чувствам много добре. Карам ски и един ден в планината ми е достатъчен да се възстановя. Държа много и на външния вид. Ако ще карам седем дни ски, аз имам седем екипа за ски, за всеки ден. Дори през лятото обичам да се катеря. С мои приятели покоряваме разни върхове. Обичам екстремни спортове, като рафтинг например. Спортувам също тенис на корт вече 15–16 години. Лятото съм на корта.
Екстремна ли си и във вземането на решения?
Не. По-скоро съм импулсивна. Импулсът при мен е водещ. Първото ми решение е най-вярно. Започна ли да се замислям, се появяват ситуации за разрешаване.
Вярваща ли си?
Не бих казала, че съм вярваща по начина, по който всички го правят. Вярвам си в моите ангели, които ме пазят. Имало е страшни ситуации, които обаче съм преживявала почти невредима. Спомням си, бях на морето, карах мотор по бански и една кола ме засече, аз паднах от мотора на главата си върху купчина пръст. Вярно, че имах доста охлузвания, но ако бях паднала няколко сантиметра встрани, нямаше да мина само с охлузвания. Бързо се стягам и мобилизирам, независимо какво съм преживяла или какво се случва. В това отношение съм много устойчива. Имам, разбира се, и моменти на сривове, но те се появяват, след като отмине страшното.
Кое е качеството, което най-много цениш у хората?
Добронамереността.
Как я усещаш?
Не знам. Интуитивна съм, просто го усещам. Много съм отворена към всички, няма човек, с когото да не се разбирам. Харесвам хората, които имат излъчване, които имат присъствие.
Какъв е стилът ти на обличане?
Екстравагантен. Кривотия ли е, в моя гардероб е. Харесвам марки като Аnn Demeulemeester, Gotie, Junya Watanabe, Neil Barrett, и много други. Авангардната мода. Дори да е костюм, да има някаква закачка. При мен винаги има виц. Нещо, което да прави впечатление, да излиза извън традицията и канона. Както в дрехите, така и вкъщи. Нещо, което провокира.
Какво искаш да ти се случи тази година?
Много неща. Искам да съм щастлива.
Дай определение за „щастие”.
То включва всичко останало – и да си здрав, и обичан, и богат. Ако се чувстваш щастлив, значи имаш всичко. Аз имам прекрасен съпруг и две страхотни деца, работя това, което обичам, добри приятели – аз имам всичко. Дай Боже всекиму.
