Енергоспестяващите фасадни блокове ще бъдат представени на Българска строителна седмица (зала 1, щанд Б10) и специалистите от „Весмат” са уверени, че ще получат заслужено внимание както от инвеститорите, така и от проектантите, защото с тях не се оскъпява, а даже напротив – намалява се първоначалната инвестиция. Арх. Павлова сравни техническите параметри на традиционното строителство и на строителството с топлоизолационна система за пасивни къщи и се оказа, че със строителни материали, труд и с топлоизолационната система за пасивни къщи е с около 8 лв. по евтино за 1 кв.м (68,00 лв. със съществуваща Т.И система и 60,91 лв. с Т.И система за пасивни къщи). Поскъпването не е от грубия строеж, а от висококачествената дограма и скъпата вентилационна система, осигуряваща чистия въздух и комфорт, поясни арх. Павлова. Попитах колко би струвала една пасивна къща и инж. Янев ми направи точна сметка. Ако тя не е пасивна, цената на грубия строеж би била около 200 хиляди евро. Той обясни, че приравнява фасадните блокове на „Весмат” към обикновените тухли по цена и трудоемкост, като освен това се избягва трудоемкостта на допълнителната изолация, шпакловка, стиропор, мрежички и т.н. Предимство е също и в дебелината, която е 35 см срещу тази на съществуващата система от 53 см. Допълнително се прибавят около 7000 евро за инсталация, 7000 евро към цената за дограма – прозорците трябва да са за пасивни къщи, 7000 евро за допълнителната изолация – тя пък трябва да е 30 см. Ако се използват блоковете на „Весмат”, сумата за изолация отпада, допълва инж. Янев.

След като към нас се присъедини инж. Пенчев, разговорът ни тръгва в друга посока, а именно липсата на нормативи. Според инж. Пенчев понятието „пасивна къща” е хипотетична представа без точна дефиниция и нормативи. „С инж. Янев още 80-те години сме правили такава сграда, разказа той. На гара Искър имаше сграда с пасивна слънчева отоплителна система, която за лошия район на София тогава покри 30% от потреблението за отоплителния сезон. От гледна точка на енергийно потребление и енергосъхранение нещата са комплексни. Те не се решават нито само от архитекта, нито само от конструктора, нито само от инженерите, ангажирани вътре – това е комплексна задача. Има клиенти, които казват: „Искаме да си направим първата „пасивна къща” и някой да я сертифицира”. Това се оказва невъзможно, защото, първо, нямаме норми и второ, нямаме оторизиран орган. Дори в света няма норми. Това е измислено в Германия, и то само по отношение на инфилтрацията. Може да се направи къща с 99% осигуряване на енергия от възобновяеми енергийни източници и тази къща ще е повече от пасивна, защото нищо не се плаща като енергопотребление. Питам къде е границата между сграда с висока степен на енергосъхранение и пасивната. Според мен такава няма. Какво включва понятието „пасивна къща” и постижимо ли е то? В Европа има норми за обследване на енергопотребление и показатели на технически характеристики. И двете директиви казват същото нещо. У нас станаха още по-строги нормите, почти достигаме европейските. Ние трябва да имаме някакви критерии, за да направим анализи и да сравним къде се намира тази сграда спрямо тези критерии и да се издаде сертификат. Това е стандартният подход към всяко едно изделие, даже и към това. В момента ние имаме понятие, което се налага, но което аз не разбирам”. Това е мнението на инж. Александър Пенчев, в което безспорно има логика. Попитах арх. Павлова: ако сега се наложи да проектирате „пасивна къща”, как ще го направите, след като няма въведени нормативи? Конкретен отговор почти нямаше, защото наистина липсата на норми затруднява работата. Според нея става въпрос за терминология, но най-важното е да се намалят разходите на енергия, а оттам и месечните сметки, което е възможно само с въвеждането на нови технологии при строителството. Въпреки липсата на конкретна дефиниция за понятието „пасивна сграда” ние продължихме темата по отношение на отоплението и охлаждането.

Стигнахме и до въпроса – къде е държавата? Какво се прави в тази посока? Как ще става сертифицирането? „Ако наистина ще се въвежда сертифициране, този, който отговаря на критериите, трябва да получи и съответните икономически облекчения”, смята арх. Павлова. Другото важно нещо са вредните емисии. Тези къщи не трябва да произвеждат въглероден диоксид, продължава тезата си тя. Инж. Янев споменава и факта, че в Ирландия вече има данък вредни емисии. В крайна сметка смисълът от такава къща е да се плаща по-малко и разбира се, да се употребява по-малко енергия, както и да се пази околната среда чрез намаляване на вредните емисии.