7 Февруари 2012, 21:34
Арх. Константин Божков е малко след Христовата възраст – на 34, но вече има няколко знакови за Пловдив сгради. Завършил е архитектура в УАСГ през 2003 г., следвал е и една година в Чикагската художествена академия. Още при първата ни среща по време на семинара Buildingstyle, ми направи впечатление, че е по-скоро мълчалив, но бях сигурна, че внимателно наблюдава детайлите. В последващия ни разговор това впечатление се потвърди. Разбрах още, че макар да предпочита самостоятелната работа и тишината като цяло, вътре в него кипи страст към движението, а пулсът на живота и ритъмът на изживяването го вдъхновяват. И всичко това се опитва да претвори в проектите и сградите, които създава.
Какъв беше първият ти допир до архитектурата?
Първият ми допир е още преди да се родя – износен съм в Архитектурния факултет на УАСГ, където са учили родителите ми. Майка ми е архитект, а баща ми е строителен инженер. Малко по-късно е и съзнателният ми допир. На тавана у дома имахме ателие, в което работеха родителите ми – винаги заедно и един срещу друг. По принцип съвместната работа на архитект и конструктор е странна комбинация, но когато има обич и разбирателство, се получава. Точно там за първи път ми замириса на чертежи и макар по това време да нямах никаква представа с какво ще се занимавам, вероятно е оказало влияние впоследствие.
Какво те привлече към архитектурното образование?
Много неща в живота се случват или не се случват, както и когато трябва. Първо кандидатствах икономика, но не беше страстта ми. Винаги са ме привличали творческата работа, създаването, а архитектурата ми дава точно това.
Художник или математик си?
В математиката предпочитам геометрията (казва със смях Константин). И когато смятам геометрични задачи, правя много красиви чертежи (мисля си, че тук вероятно се проявява и рисуването). Така има баланс между двете.
Баланса ли търсиш при визията на една сграда? Какво те вдъхновява?
Много е комплексно – визията се определя от мястото, където се намира проектът, от момента, в който се случва, и бъдещото предназначение на сградата. И това освен че ме вдъхновява, прави задачата ми и трудна, и любима, и предизвикателна.
Дай ми пример с твой проект.
Както знаеш, роден съм и живея в Пловдив. (Казвам му, че покрай неговите сгради веднага се сещам за хотел „Норис” и той точно него използва за пример.) Специално сградата на хотел „Норис” имаше шанса да е с четири фасади, което за централна градска среда е почти невъзможно. Сградата имаше потенциал да бъде монументална и от тази позиция стартира и реализацията на идеята. Като цяло обемът на сградата беше провокиран от нейната самостоятелност спрямо околната среда, като в същото време се търсеше модерна визия, която да показва комфорта вътре.
А как избираш проектите, по които да работиш? Случвало ли ти се е да върнеш проект?
Старая се да избирам проектите, така че да са интересни и предизвикателни. Случвало ми се е и да спра работа по проект заради неразбирателство със самия инвеститор. Ако инвеститорът ти няма доверие, работата с него става от трудна до невъзможна.
Спомняш ли си първия си проект?
Първият ми проект е от втори курс в университета. Представляваше художествена галерия с площ 100 кв.м. Този проект беше проблемен не заради самото проектиране, а защото не ходех на корекции в университета. Мислех, че мога да се справя напълно самостоятелно, което беше грешка от моя страна. Сега, от перспективата на времето, зная, че са били напълно прави, но като всеки заек си мислех, че мога всичко сам... И въпреки че ми е един от най-любимите проекти, заради отношението си към преподавателите получих двойка и трудно заверих семестъра.
А коя реализация ти е любимата?
По принцип целта на архитектурата не е самият проект, а неговата реализация. При реализациите определящ е инвеститорът. Харесвам инвеститори, които възлагат проекти цялостно. Това ми се е случвало два пъти. Едната сграда е офис здание в Пловдив, на бул. „Шести септември”, срещу Дома на младоженците. Реализацията там беше както екстериорна, така и интериорна. Другата сграда е проект, върху който работя в момента. Това е малък бутиков хотел в сърцето на Пловдив – пространство, наситено с много културно-историческо наследство. Самият проект се опитва да реализира сграда, която Пловдив заслужава.
Щях да те питам и върху какво работиш в момента, но ти вече отговори. Разкажи ми повече за този бутиков хотел.
Застроената площ е между 2 и 3 хиляди кв.м, сградата е наистина малка – на четири етажа. Има много интересна история – в миналото там се е помещавало училище, а преди това – фабрика за шапки. Сега част от съществуващата сграда се реконструира, а допълнително ще се изгради още един модул.
На какъв етап е работата там?
В момента паралелно се работи по интериора и техническата част на проекта. Надявам се до есента да е одобрено всичко и реализацията да започне. На мен наистина ми харесва да се работи цялостно, защото всеки проект е свързан организъм. И както не може органите в тялото да се вадят и да живеят самостоятелно, така и при архитектурата не бива да се работи на парче.
А когато се налага...?
Точно защото се налага, се чувствам затруднен понякога. У нас е масова практика проектите да не се възлагат цялостно. Един прави архитектурната част, втори – градоустройството, трети – интериора… Така смесването на стилове ражда Франкенщайн на архитектурата.
Откъде мислиш, че идва тази масова практика?
Две са причините според мен – липсата на доверие към професията на архитекта и търговската ориентираност на повечето хора, които реализират сгради. Точно тази комерсиализация води и до много компромиси и често художествената стойност остава на заден план заради финансови параметри. Дори на мен ми се налага да правя компромиси с всичко, което всъщност ме изморява и разочарова...
Кризата как се отрази на архитектите?
Както знаеш, и архитектите са хора (смеем се). Работата намаля, свалиха се цените. Дойде моментът, в който започнаха да се различават два вида борба. Едната борба – борбата в творчеството, беше възвишена и това ми харесваше. Докато сега има борба за оцеляване и това е унизително. Кризата обаче има своя смисъл и се надявам да помогне най-вече за решаването на културната криза. Сега е моментът на преосмисляне кое е по-важно. Търговският момент наистина натежава, липсва съзидателност в мисленето, съобразяване със средата. А това е въпрос на възпитание и образование.
Мислиш ли, че нещо трябва да се промени в архитектурното образование?
Да, мисля, че у нас архитектурното образование не е поставено на правилната основа. Всеки по-голям град трябва да има отделна група от студенти по архитектура. Много е важно, когато проектираш, да усещаш въздуха на града. Хората, които не усещат с всяка фибра релефа, пулса на града, няма как да го претворяват. Има много голяма разлика дали проектираш за Пловдив, за София или за морски курорт, това са различни типове архитектура и трябва да се следват различни тенденции.
У нас навлизат тенденциите за изграждане на „пасивни” къщи. Какво мислиш за това?
Много ми е интересна тази насока. Човек е произлязъл от природата и „пасивните” сгради са естествена стъпка назад към нея. Сигурен съм, че рано или късно изграждането на такива къщи ще стане масова практика и у нас. Аз самият още не съм работил по подобен проект, но се интересувам сериозно, защото това е бъдещето и трябва да сме отговорни и към него, и към природата.
Архитектурата работа или удоволствие е? Тежи ли ти отговорността?
Все си мисля, че е удоволствие... Въпреки всичко на моменти го усещам и като работа. Отговорността обаче не ми тежи. Винаги съм разчитал на себе си – може би прекалено сляпо. Чувствам се добре обаче, когато работя сам. Сигурно и затова не съм работил в колектив, предпочитам уединението и се чувствам удобно в него.
Какво мечтаеш да проектираш?
(Константин замълча малко след въпроса ми, но направо ме изуми с отговора си.) ...Мечтая да проектирам театрална постановка – по-точно сценографията към театрална постановка. Пулсът на изживяването с активно движение на живо е много близо до моята идея какво представлява архитектурата като място на случване.
А в сграда как би въплътил този пулс?
Този пулс е въплътен в другата ми мечта за проект. Голям футболен фен съм, и то на „Локомотив Пловдив”. Затова искам да мога да проектирам стадиона за любимия си отбор. За мен стадионът има много енергия, нещата там също се случват на живо, има движение и зрелищност... (искрено му пожелавам да успее да сбъдне и двете си мечти).
