11 Март 2010, 23:32
Михаил Цанков е роден в Русе. Завършил е висшето си образование във ВИСИ (УАСГ). специалност. Специализирал е в център за приложна математика в Техническия университет – София. Има научна степен „доктор” в катедра „Стоманени конструкции” в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) – София. Специализирал е в Университета в Киото – Япония – катедра „Метални конструкции и мостове”. Бил е лектор в Колумбийския университет, Ню Йорк, САЩ. Членува в професионалните организации: КИИП – София, Съюз на строителните конструктори в България, Японска асоциация за стоманените конструкции. В момента доц. Цанков е председател на общото събрание на УАСГ – мандат 2008 – 2012 г.
Доц. Михаил Цанков е мажоритарен собственик и управител на фирма „Иркон” ООД. Срещата ни беше в неговия офис – най-големия и просторен кабинет с тераса, който някога съм виждала. Той беше дружелюбен въпреки напрегнатите си разговори. За мен беше удоволствие да поговорим за работата му, превърнала се в призвание, отношението към подчинените му и разбира се, за него самия. Стори ми се голям оптимист, но и човек, който е имал късмета да посвети живота си на това, което обича, в случая стоманените конструкции и още нещо.
От кога съществува фирма „Иркон”?
„Иркон” е основана на 10 юни 1996 г. и в момента спокойно мога да заявя, че е една от водещите фирми в областта на инвестиционното проектиране и строителния инженеринг. От самото създаване компанията е с насоченост към модерните промишлени техонологични сгради и строително-инженерни съоръжения. „Иркон” е регистрирана в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране като фирма, която осигурява на инвеститора комплексни решения. Това е гаранция за съгласуване на отделните части по проекта, особено важно с цел качество, сигурност, надеждност и технологичност. Задачата ни е още при първия контакт с клиента да “уловим” неговите желания и замисъл и да предложим конкретни проектни решения. В много от случаите участваме в управлението на строителния процес до реализацията на инвестиционните намерения на клиента.
Промени ли се с нещо първоначалната ви стратегия?
Страгетията ни не се е променила от началото до днес. Както казах, основното направление е комплексни проектни решения за нуждите на търговски, дистрибуторски, логистични центрове, технологични сгради, промишлено строителство, т.е. там, където стоманата е водеща като конструктивен материал.
Кажете за някои от тези проекти.
Имаме разработени и изградени редица търговски сгради, като: „Пикадили”, AIKO, Mall Варна; пилотни проекти на „Практикер”, „Меркатор”, и др. Обществени сгради са Международен изложбен център – София, ТЦ „Боила”, шоурум „Деу”и други. В областта на промишленото строителство са инсталации на „Баумит”, завод за преработка на зърно (биопродукти) в Горна Малина. Наше дело са „Хангар за самолети на АТS – София”, „Хангар за хеликоптери” – Крумово, логистични центрове на „Нестле”, „Горене”, „Интерлогистика”, както и спортни съоръжения – стоманените конструкции на Спортна зала – Русе и Стадион „Варна”. Имаме проекти и в чужбина – в Русия, Молдова, технологична линия за производство на „Пежо Ситроен” в Тарнава, Словакия, и т.н. През нас са минали и много телекомуникационни кули на мобилни оператори. Основният конструктивен материал навсякъде е била стоманата.
Сам ли стартирахте този бизнес?
Аз имам двама съдружници, с които стартирахме. Познавах ги още като студенти. Беше важно да има доверие помежду ни. Казах им, че сега е моментът да се захванем с това предизвикателство. Заявих им, че искам да работим приоритетно със стоманени конструкции и ги попитах директно „Вие обичате ли този материал?”. Отговорът беше „да” и след необходимото технологично време създадохме фирмата и се появихме на пазара. Веднага успяхме да спечелим конкурс на фирма за разработване на комплексни проекти за верига бензиностанции. Започнахме, както се казва, на зелено поле, без никакъв заем. Основахме фирмата със собствени средства. В бизнеса има едно правило: „Трябва да уловиш момента”. Ние успяхме. Знаехме, че няма да е лесно.
Кога ви беше най-трудно?
Имахме два много трудни момента. Няма да забравя зимата на 1998–99 г. Тогава се случи срив на пазара. Около два месеца нямахме нови постъпления и сключени договори, а вече имахме състав от проектанти, назначени 14 души, които трябваше да съхраним. Успяхме благодарение на приятели, които помолихме за междинно плащане, а не съгласно условията на договора. Искахме хората, които работят при нас, да посрещнат добре новогодишните празници, защото бяха заслужили това със своята работата. Изключително много ценим кадрите си.
В момента колко души работят при вас?
В момента в „Иркон” има общо 24 души проектанти по всички видове специалности. Въпреки кризата на пазара няма човек, когото да сме освободили или да сме пуснали в неплатен отпуск. Напротив, назначихме двама нови.
Как подбирате екипа си?При нас постъпват млади специалисти на базата на своята квалификация и образование в областта на строителството. Ние имаме наложен почерк на работа, помагаме на този млад човек да израсне. Когато постъпи на работа, той работи заедно с водещ опитен проектант, за да може да научи занаята. През това време е спокоен, че има човек зад гърба си. Изградили сме система за контрол, а също организираме и вътрешни конкурси за проекти. Одобреният получава бонус, а това е допълнителен стимул. Има творческа надпревара. За мениджърството на проектантската дейност се грижи моят съдружник и съуправител – Цветан Георгиев. Много важeн е климатът в една компания, както и колективът. Имаме и случаи, когато вече обучени при нас специалисти решават да ни напуснат. Това се случва с взаимно разбиране, защото знаем, че човек търси своя път и ново развитие. Само който търси, намира.
Да се върнем към трудните моменти. Споменахте, че са били два. В момента ли е вторият?
Настоящият труден момент усетих, че ще се случи в България още през месец юни миналата година, когато бях в Америка. Тук все още никой нямаше такава информация, но тогава аз разговарях с мои колеги от Калифорнийския политехнически университет и Бъркли Юнивърсити. Те ми дадоха информация за финансовото развитие на пазара. Завръщайки се в България след лятната почивка, ние заработихме активно и успяхме през месец октомври да сключим рамкови договори, които да ни дадат спокойствие и възможност да запазим състава. Проведохме разговор със служителите си и им казахме, че сигурно няма да сме в състояние да увеличаваме заплатите, но те няма да бъдат лишени от бонуси. Спряхме скъпите представителни разходи, които могат да бъдат съкратени, за да остане резерв в компанията и независимо от това дали ще имаме нови приходи, да останем на пазара. На базата на сключените договори успяхме да реализираме проекти – мебелна фабрика в Стара Загора и пилотен проект на „Меркатор”. Реализираме и други нови технологични проекти. Обръщаме сериозно внимание на инфраструкутурните проекти, участваме в търгове, обявени от Агенцията за обществени поръчки.
Освен добрия екип кое друго прави една компания успешна на българския пазар?
Успехът е комплексен, но преди всичко най-важното е да бъдеш точен, акуратен и да спазваш поетия ангажимент. От голямо значение е и качеството, което предлагаш. В нашите проекти ние даваме рационални решения, новости, което прави добро впечатление на инвеститора. Правилото за успех е да се работи всеотдайно и отговорно. Няма малки и мащабни задачи, всички са еднакви. В строителството и в проектирането няма нулева серия. Само сериозното отношение води до успех. Японците имат едно правило: никога не бързай с успеха. Работиш ли всеотдайно, успехът винаги ще дойде. Хората понякога бързат, но в сегашната криза най-много страдат тези, които разчитаха на бързите пари. Знанието е най-важното и най-мощното средство. Притежаваш ли го, ще оцелееш. Никога не може да има само възход. В нашата фирма има потенциал, ние сме задружни и знаем, че ще се справим, защото наистина съединението прави силата.
Има ли нещо, с което не можете да се примирите?
Ще ви отговоря със сентенцията на Хайтов: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето – да го направиш”. Ние се стремим да сме балансирани – да искаме, да покажем, че можем, и накрая да го направим.
Как избягвате конфликтите със служителите, интригите?
Само човек, който не работи, той не може да сбърка, но признатият грях е половин грях. Когато някой е млад, той може да сбърка, но възрастта не е толкова съществена, колкото опитът. Никога не съм имал конфронтациия. Колкото до интригите, аз и моите съдружници не сме полицаи, за да следим кой какво върши. Работното време е плаващо. Всеки служител в „Иркон” има електронна карта и престоят му се записва в сървъра. Има вътрешен отчет и ако виждаме, че процесът не върви, сядаме и разговаряме. С моите партньори Цветан Георгиев и Ясен Вучков много държим на климата във фирмата. Организираме тиймбилдинги, включително и в чужбина. Това дава възможност на служителите да се опознаят, да общуват в различна среда.
Вие сте университетски преподавател. Промениха ли се студентите с годините?
Като преподавател, съм свикнал да работя с млади хора, 20–23 годишни. Това ме прави млад. Аз усещам пулса на младежта. След демократичните промени имаше застой при младите специалисти. Студентите не бяха активни за знания, нямаха мотивация. Тогава не виждаха възможности за реализация и не проявяваха голям интерес в техническите науки. От три-четири години има коренна проямяна, интересът се засили. Те виждат, че строителството е със сериозен дял в икономиката на България, и са настойчиви да получават знания, за да намерят добра работа на желаната от тях позиция.
Коя е най-голямата ви лична награда?
Наградата ми е, че имам този състав. Аз съм спокоен за стабилността на фирмата. Хората са млади, включително и мениджмънтът, и аз съвсем спокойно мога в определен момент да оставя бизнеса на някого. За мен е радост да видя резултатите. Когато учениците изпреварят учителя си, е много добре. Това понякога в пазарни условия не е полезно, защото изграждайки някого, ти го правиш твой конкурент. Но конкуренцията, дори и да навреди на моя бизнес, е полезна за държавата. Всички, които са работили тук, остават лоялни, както те с мен, така и аз с тях. Не съм чул от никого лоши думи за времето, когато е бил във фирмата.
Отнема ли ви нещо работата?
Изключително много отнема от личното ми време. Практически нямам такова. Работата ангажира 100 процента от деня ми, а понякога дори и вечерта. Разбира се, имам прекрасни приятели, които също работят в областта на строителния бизнес. С тях успяваме да откраднем някой ден или вечер, за да се видим в друга обстановка. От една страна, за да обменяме мисли, а от друга – да разпуснем. Все пак човек, който е работил, заслужава и почивка.
За какво все не остава време?
В личен план искам да ми се случат неща, за които съм закъснял, но за тях ми трябва свободно време. Отново мисля за работа. В момента в строителната практика навлизат и ще станат задължителни евронормите за проектиране. Това изисква време – да прочета, да се подготвя и да предам опита си. За да изискваш нещо и за да можеш да проверяваш резултатите, трябва ти самият да си се научил.
Богат човек ли сте?
Разбира се, при наличието на тези хора около мен. За проектанта богатство са изпълнените проекти, които остават за поколенията. Това ме прави богат. Знам как съм започнал и какво съм постигнал сега.
Какъв подарък сте получили или подарили последно?
С моите приятели скоро направихме хубав и полезен подарък на един наш колега, голям фен на моторите. Купихме му мотопед. Казахме си, че в условия на криза трябва да се намаляват разходите, но не и мобилността. Този подарък се оформя като тенденция сред моите приятели и решихме всеки за рождения си ден да получи мотор. Може да си направим и отбор и когато пътуваме някъде, да не сме с колите си. Така ще имаме възможност и да се наслаждаваме повече на природата.
Кое е любимото ви място за почивка?
На две места ходя традиционно. Зимата съм на почивка в южна Рила – Семково, където имаме наша база. Повече от 25 години не съм сменил мястото си за лятна почивка. Винаги в района на Созопол – къмпинг „Градина”, а последните три години – „Каваците”. Обичам тихите и спокойни места, със семейството, а вече и с внуци.
А извън България?
Миналия месец успях да открадна две седмици и пътувах със съпругата си до Бразилия, Уругвай и Аржентина. Не бях посещавал Южна Америка. Изключително впечатление ми направи красивата природа там, където е застроен Рио де Жанейро. Там има туристическа полиция, която следи кой присъства в туристическите зони. Това носи спокойствие на туристите. Буенос Айрес е пример за нашите архитекти като застрояване и урбанистична среда. Това е един съвременен град с европейски архитектурен облик. Видяхме и една от големите забележителности по света – водопада Игуасу. Красотата му е замайваща. Миналата година през месец април имах много интересно пътуване и в Русия. С моя съуправител бяхме в Новосибирск, където не бях ходил от студентските си години. Там размахът на строителната дейност е впечатляващ. Пред нас сега е предизвикателство да направим проекти в далечен Сибир.
Сбъднахте ли детската си мечта?
Детството ми беше много отдавна, но в младежките години мечтата ми беше да гледам „Формула 1” на живо. Е, мечтата ми се сбъдна. Последните четири години успявам да гледам на живо поне едно-две състезания на година. Това ме разтоварва много. Бих казал на всеки, който е фен на автомобилния спорт и има възможност, да отиде да усети атмосферата на това събитие на живо.
